Как ферментира бирата?
Ферментацията на бирата е ключов процес в пивоваренето, при който дрождите консумират захарите в сладката бирена мъст, произведена след майшуването, и ги превръщат в алкохол и въглероден диоксид. Този процес е от съществено значение за формирането на алкохолното съдържание и вкусовите характеристики на бирата.
Дрождите имат различни щамове за различните стилове бира. Виж още – ТУК.
Най-често в домашното пивоварство се използва така наречената „затворена“ ферментация. При нея ферментатора е херметически затворен и му се поставя клапан, който да извежда създаденият въглероден диоксид от съда, без да допуска въздуха от вън на обратно, като по този начин предпазва бирата от окисляване или зараза.
За какво трябва да внимавате при „затворената“ ферментация?
- Добре почистен ферментатор – това ще предотврати възможността за заразяване на бирата.
- Достатъчно количество дрожди – изчисляване на точното количество дрожди, спрямо захараността и обема на течността.
- Активиране на дрождите – за по-сигурна активация на дрождите, може да се направи предварително рехидратация или стартер.
- Температурен контрол – поддържане на нужната температура за ферментация, спрямо вида и щама на бирените дрожди.
- Изолиране на външната среда – използването на воден или въздушен клапан, ще предпази бирата от окисляване или зараза.
- Тъмна среда – светлината не влияе благоприятно на процеса по ферментация и съхранението на бирата, затова е нужно това да се прави на тъмно място.
При някой конкретни стилове бира, може да се прилага друг вид ферментация наречена „отворена“ или още „естествена/дива“. Често при нея не се добавят дрожди, и ферментационният съд се оставя отворен, като се разчита на естествените микроорганизми във въздуха да създадат ферментационния процес. При този вид ферментация има някой рискове и обикновенно се прави от по-напреднали пивовари.
Как се съхранява и зрее бирата?
Има няколко варианта за съхранение и узряване на пивото. Най-често се използват бутилки и кегове, които трябва да бъдат много добре почистени.
- Бутилиране – при бутилирането е необходимо да се добавят допълнително захари в бутилката, а по някога и дрожди, за да се предизвика вторичната ферментация, която ще създаде карбонизацията (газировката) на бирата.
- Кегиране – при кегирането, също може да използват доплънителни захари за газирането, но има и възможност за лесен вариант с форсирана карбонизация, чрез въглероден диоксид – CO2.
Вижте повече за карбонизацията на бирата – ТУК!
Времето което е нужно за да узрее една бира, зависи от стила и рецепата й. При по-силно охмелените ейлове това време може да бъде доста кратко, около 1-2 седмици, а при по-тъмните малцови бири, както и при лагерите това време може да варира от няколко месеца до една година или повече.
