История
Ламбикът е един от най-старите и най-необикновените стилове бира в света. Той е уникален, защото произхожда от региона Пажотенланд (Pajottenland) и долината на река Сен (Zenne Valley) югозападно от Брюксел, Белгия.
Ключовата разлика на Ламбика е неговата спонтанна ферментация (spontaneous fermentation). Вместо да добавят култивирани дрожди (както при лагерите и ейловете), пивоварите на Ламбик излагат горещата бирена мъст на открития въздух, за да бъде заразена от дивите дрожди и бактерии, които се носят във въздуха на региона.
След излагането на въздух, бирата се прехвърля в стари дъбови или кестенови бъчви, където ферментира и отлежава в продължение на една до три години. Този процес е силно контролиран от микроорганизми като Brettanomyces (диви дрожди) и млечнокисели бактерии, които придават на бирата нейния характерен кисел и тръпчив вкус.
Характеристики
Ламбикът е известен със своята киселинност, тръпчивост и почти винен характер.
Цвят: От светло златист до кехлибарен.
Вкус и аромат: Доминиран от киселинност и специфични „фанки“ нотки.
Кисел/Тръпчив: Силно изразен вкус, напомнящ за кисело зеле, лимон или ябълков оцет.
Земни/Фермерски: Често има нотки на мокър кон, сено или кожа, което е резултат от диви дрожди (Brettanomyces).
Отлежаване: Отлежаването в бъчви придава допълнителна комплексност и дъбови нюанси.
Тяло: Много леко до средно, без остатъчна сладост.
Алкохолно съдържание (ABV): Обикновено между 4.5% и 6.5%.
Ключов елемент: Спонтанна ферментация и използването на отлежал (стар) хмел, който се добавя не за горчивина, а за консервиращ ефект.
Любопитни факти
Подстилове (Смеси): Чистият Ламбик рядко се бутилира. По-често се срещат следните подстилове:
Geuze (Гьоз): Смес от млади (1-годишни) и стари (2-3-годишни) Ламбици. Смесването предизвиква вторична ферментация в бутилката, което създава силна карбонация (газировка). Наричан е „Брюкселското шампанско“.
Fruit Lambic (Плодов Ламбик): Ламбик, ферментирал с цели плодове като вишни (Kriek), малини (Framboise) или праскови. Плодовете балансират киселинността с естествената си сладост и аромат.
Бретаномицес (Brettanomyces): Тези диви дрожди са отговорни за много от „фанки“ и земни вкусове в Ламбика. В повечето други бирени стилове, Brettanomyces се счита за нежелан замърсител.
Сезонно варене: Ламбик традиционно се вари само през по-студените месеци (от октомври до април), тъй като топлите месеци могат да доведат до нежелани бактерии, които да влошат вкуса.
