Пивоварна „Св. Петка”
Общоизвестно е, че първата пивоварна фабрика на България е „Света Петка”, създадена още през 1876г. Тя е била построена в близост до пещерата „Св. Петка” в която е имало скална църква „Св. Петка” и е наречена на нея. Интересното е, че пещерата е използвана за отлежаване на бирата при постоянна температура. При строителството на дъговия мост през 60-те години пещерата е затрупана.
Кога точно е заработила първата бирена фабрика не можах да установя, но най-ранното свидетелство за съществуването на такава е вестник “Дунавъ” IV, бр. 340, 29 декември 1868г., в който е отбелязано, че през 1868г. за бирената фабрика се превозват въглища от Мачим с дунавски параходи*. Мачим (Măcin, Мъчин) е пристанищен град на река Дунав; днес – административен център на окръг Тулча в Северна Добруджа, Румъния; до 1940г. – с преобладаващо българско население, принудено от Крайовската спогодба да се изсели в България.
В „Български алманах” от 1896г. е поместен „Списък на по-главните търговци в България”. Фабриките са описани с имената на собствениците си: „Руссе: Фабрика за пиво: Албертъ”. През 1897г., пак в “Български алманах”, описът е с имената на дружествата: „Пивоварно дружество Св. „Петка”. Руссе. Произвежда жълта и черна бира. Износ по всички краища на България.” Следва ли от това, че собственик на пивоварно дружество „Св. Петка” е бил Алберт – не мога да твърдя. Името, което русенци свързват със зората на пивоварството е на рода Милде. Главен пивовар на „Света Петка” е бил Франц Милде. Част от братята Милде са работили и в „Хаберман”.
Главната производствена сграда на фабрика „Света Петка” е осем етажна, изградена от камък и тухли. В големия промишлен двор, през който преминава реката, има и изба, и сграда с жилища за работниците. Пивоварната е оборудвана с модерни за времето си машини за производство на баварско и пилзенско пиво – парна машина, варка, скари за сушене на ечемик, апарат за източване. Има мивално отделение, циментирани тунели за кълнене на ечемик, помещения за отлежаване на бирата, складове и ледница. За отлежаване на бирата при постоянна температура е използвана и пещерата на църквата „Св. Петка”.
С откриването на втора пивоварна от австриеца Йозеф Хаберман през 1883г. Русе се превръща в център за биропроизводството. Двете русенски фабрики устройват по виенски образец градини-ресторанти. Популярността на бирата расте, подпомогната и от намаленото производство на вино, вследствие на филоксерата по лозята (1883-1911). През 1892г. годишното производство на бира на двете фабрики надхвърля 400 000 литра. На следващата година „Хаберман”, наричана неясно защо „Първа българска парна пивоварна” влиза в състава на акционерно дружество „Шумен-Русе”. Новото дружество закупува значителни имоти в София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Разград.
През 20-те години на ХХ век обаче, производството на бира навлиза в дълбока криза и през 1929г. пивоварното дружество „Света Петка” изпада в несъстоятелност и е обявено за разпродажба. От 1932г. дружество „Шумен-Русе” носи името „Придворно българско пивоварно дружество”. Продукцията му отново се изнася зад граница, а бившата русенска фабрика „Хаберман” се специализира в производството на малц. Това слага край на пивоварството в Русе. Останки от старата, неведнъж преустроявана фабрика „Света Петка” все още съществуват, а при строителството на дъговия мост през 60-те години е затрупана средновековната скална църква „Св. Петка”.
текст – арх. Елица Виткова, Велин Стойчев
Източник: Българска бирена история
