История
Сайзън, което на френски означава „сезон“, е традиционен, селски белгийски ейл, произхождащ от френскоезичната част на Белгия – Валония. Исторически, Сайзънът е бил известен като „фермерски ейл“ или „селска бира“.
Тази бира е била варена през по-студените месеци на годината (за да се избегнат нежелани бактерии в горещото време) и е била съхранявана до лятото. През летните месеци тя е била давана на сезонните работници (saisonniers) във фермите като освежаваща напитка, която е била по-безопасна за пиене от водата.
Традиционно, Сайзънът е трябвало да бъде освежаващ, леко пикантен, нискоалкохолен и достатъчно хранителен, за да поддържа работниците. Съвременните версии обаче често са по-силни и по-комплексни, но запазват своя отличителен сух и пикантен профил.
Характеристики
Сайзънът е дефиниран от своята сухота, висока карбонация и уникален плодово-пикантен характер, който идва от специфичните дрожди.
Цвят: Обикновено златисто-оранжев до кехлибарен, често леко мътен.
Вкус и аромат: Много комплексен и еволюиращ.
Дрожди: Доминиран от дрожди, които произвеждат пикантни феноли (наподобяващи черен пипер, джинджифил или карамфил) и плодови естери (цитрус, круша, портокал).
Малц: Малцовият вкус е поддържащ, хлябен и чист, без тежка сладост.
Хмел: Умерена горчивина, често с деликатен, цветен или билков аромат.
Финал: Изключително сух, с висока карбонация (газировка), което го прави много освежаващ и „хрупкав“.
Тяло: Леко до средно.
Алкохолно съдържание (ABV): Голям диапазон – от 5% до 8%, като по-силните версии се наричат Farmhouse Ales.
Ключов елемент: Използването на специални щамове Сайзън дрожди, които работят при високи температури и създават отличителния плодово-пикантен вкус.
Любопитни факти
Сухост: Сайзънът е една от най-сухите бири в света. Причината е, че дрождите, които се използват, са изключително активни и консумират почти цялата захар в мъстта.
Подправки: Въпреки че пикантният вкус е отличителен, той обикновено идва от дрождите, а не от добавени подправки. Макар че някои пивоварни могат да добавят кориандър, портокалови кори или джинджифил, основният профил се постига само с малц, хмел, вода и дрожди.
Регионално разнообразие: В миналото всяка ферма е варила свой уникален Сайзън с наличните зърнени култури (пшеница, овес, ръж), което прави стила изключително разнообразен и с по-малко строги правила от немските или трапистките стилове.
Еволюция: Днес, Сайзънът е популярен в целия свят и е любим стил на занаятчийските пивовари, които обичат да експериментират с различни видове зърно, хмел и подправки, като запазват основния му сух и пикантен характер.
