История
Алт бирата е традиционен немски стил бира, който произлиза от региона на Дюселдорф, Германия, който се намира недалеч от Кьолн. Името му буквално означава „стара бира“ (от немски: alt – стар, bier – бира). Това име отразява факта, че стилът е бил приготвян по стария метод на горна ферментация (ейл) още преди популяризирането на долната ферментация (лагер) през 19-ти век.
Подобно на Кьолш, Алт бирата е хибриден стил – ферментира с ейлови дрожди при сравнително ниски температури, а след това се подлага на дълго, студено отлежаване (лагеруване). Този процес изглажда плодовите естери, характерни за ейловете, и създава чист, гладък финал, характерен за лагерите.
Дюселдорф и Кьолн имат дългогодишна, приятелска конкуренция, а техните бири – Алт и Кьолш – са гордостта на двата града. Алтът е по-тъмен и по-горчив от Кьолша.
Характеристики
Алтът е известен със своя меден цвят, балансиран малцов вкус и изразена горчивина.
Цвят: Светло меден до тъмно кехлибарен, често с червеникави отблясъци. По-тъмен е от Кьолша.
Вкус и аромат: Балансиран и чист.
Малц: Малцовият вкус е изразен, с нотки на препечен хляб, ядки или лек карамел. Вкусът не е сладък, а по-скоро сух и малцов.
Хмел: Горчивината е по-висока от тази на Кьолш или Лагер, като се използват благородни немски сортове. Хмелът осигурява чист, билков или пикантен аромат, който балансира малцовата основа.
Финал: Изключително чист и сух, благодарение на студеното отлежаване.
Тяло: Средно.
Алкохолно съдържание (ABV): Обикновено умерено – между 4.5% и 5.2%.
Ферментация: Горноферментиращи дрожди при ниски температури, последвано от дълго лагеруване.
Любопитни факти
Още един „Алт“: Има и по-силна версия, наречена Sticke Alt (от sticke – тайно/скрито). Традиционно се вари тайно, по-силен е и по-хмелен от обикновения Алт. Сервира се само в определени дни.
Сервиране: Подобно на Кьолш, Алт бирата също се сервира в по-малки, цилиндрични чаши, за да се запази свежестта му, макар и по-широки от Stange чашата на Кьолш.
Хибриден стил: Altbier (като Кьолш) е отличен пример за студено ферментирал ейл. Това означава, че ейловите дрожди работят при температури, по-близки до тези на лагерите, което потиска производството на плодови естери и дава по-чист профил.
Ранна популярност: Преди изобретяването на масовото охлаждане, ферментирането при по-ниски температури, комбинирано с горноферментиращи дрожди, е било често срещан метод за производство на бира през лятото, когато високите температури биха развалили другите стилове.
